Повечето разговори за архивирането скачат направо към техническата част (кой софтуер, какво хранилище, колко често). Но има два прости въпроса, на които си струва да отговорите първо, и не е нужно да разбирате нищо от компютри, за да го направите. Те са за вашия бизнес, не за вашите сървъри.
Отговорете правилно на тези два въпроса и всичко останало си идва на мястото. Пропуснете ги и накрая или плащате за защита, която не ви трябва, или, далеч по-лошо, откривате, че не сте имали достатъчно.
Първият въпрос: колко работа можете да си позволите да загубите?
Да кажем, че архивирането ви се изпълнява веднъж, през нощта. Всичко се записва в 2 през нощта, докато офисът е празен. Сега си представете, че ви ударят в четири следобед. Всичко, свършено между 2 през нощта и 4 следобед, цял работен ден, е загубено, защото никъде не е записано освен на машината, която току-що умря.
Така че истинският въпрос е: колко от това загубено време наистина ще ви боли? За някои фирми загубата на един ден е досадна, но преживяема. Въвеждате отново няколко неща и продължавате. За други изчезването на цял ден поръчки, резервации или работа за клиенти е истинска катастрофа. Ако сте във втората група, архивирането веднъж на нощ не е достатъчно. Ще искате да се случва на всеки няколко часа, или постоянно.
Никой не може да отговори на това вместо вас, защото зависи изцяло от това колко струва един загубен час на точно вашия бизнес. Но щом веднъж знаете грубо колко работа можете да понесете да загубите, вече знаете колко често наистина трябва да записвате копия.
Вторият въпрос: колко дълго можете да стоите спрени?
Този е различен, и хората често го бъркат с първия. Не става дума за загуба на данни. Става дума за време. Когато всичко спре, колко дълго бизнесът може да остане замръзнал, преди щетите да станат сериозни?
Представете си затворените врати, спрялата система, никой не може да работи. Един час така? Вероятно поносимо, леко главоболие. Цял ден? Вече връщате клиенти. Три дни? За много малки фирми три дни на тъмно са нещо, от което не се връщате напълно. Хората отиват другаде и някои не се връщат.
Честният ви отговор тук определя колко си струва да похарчите, за да се върнете бързо в действие. Ако спокойно можете да изтърпите един ден, не ви трябва скъпа система, която възстановява всичко за двадесет минути. Ако дори два часа престой ви обезкървява сериозно, това бързо възстановяване изведнъж изглежда евтино в сравнение.
RPO и RTO: защо и двете числа са важни заедно
Ето и частта, която връзва всичко. Едното число ви казва колко често да записвате работата си. Другото ви казва колко бързо трябва да се върнете в действие. Те не са едно и също, и лесно можете да сте добре с едното, докато сте опасно незащитени с другото.
Виждал съм фирми с чудесни, чести архиви, при които почти никакви данни не са били изложени на риск, които после им отнема четири дни да върнат всичко в действие, защото никой не е планирал за скорост. Първото им число беше отлично, а второто, катастрофа. Познаването и на двете е това, което спира тази неприятна изненада.
И честно казано, това е тридесетминутен разговор, не технически проект. Седнете, представете си един лош ден и задайте двата въпроса на глас: колко работа можем да загубим, без това наистина да ни боли, и колко дълго можем да стоим спрени, преди наистина да ни боли. Каквито и числа да излязат, това е вашето задание. То казва на този, който настройва архивите ви, точно от какво се нуждаете, вместо да гадае, или вие да плащате излишно.
Ако някога чуете IT специалист да казва RPO и RTO, това е всичко, което има предвид. RPO е колко работа можете да си позволите да загубите. RTO е колко дълго можете да стоите спрени. Два ежедневни въпроса, облечени в плашещи имена.
Никога не сте сядали да сметнете вашите две числа? Това е кратко упражнение, и променя начина, по който гледате на всичко, което идва след това.
Сметнете вашите две числа с нас
Кратък разговор без ангажименти. Понякога е по-лесно, когато някой задава въпросите.